Ц Ян Рон, 1987 с/о Jusautor, Sofia

796/799 УВОД


Съвременният живот предлага на нашето общество редица постижения, благодарение на които човек има все повече възможнос-[ II да се усъвършенства в една или друга област. Целият напредък в областта ка науката, техниката, спорта, изкуството дава най-ценното то на човека — нарастване на личното му свободно време, предназна­чено за възстановяване на силите му, за практикуване на любими за­нимания. Тази книга има за цел да предложи една възможност за използване на свободното време. Всеки от нас има някакво хоби. Обича да чете книги, вълнува го музиката, т. е. посвещава колкото може повече от свободното си вре­ме на любимото занимание. Любимо занимание не е само събирането на марки или ревностното следене на най-новите филми. От занима­нието, което очакваме да ни даде развлечение и отмора от ежедневни­те задължения, изискваме много повече. То трябва да бъде оригинал­но, да ни привлича, но преди всичко трябва да ни предложи приятни мигове в компанията на нашите приятели и познати. Съвременните игри с карти за развлечение без оглед на тяхната дей­ствителна възраст отговарят изцяло на горепосочените правила. През шестте столетия, npet които картите са съпровождали хората в Евро­па, тяхната същност значително се е променила. От времето, когато са служели за елементарни, бездушни и зависими от случайността ха­зартни игри или за предсказване, картите са претърпели значително развитие. Игрите с тях непрекъснато се усъвършенстват и постепен­но се освобождават от наследствените си отрицателни черти. Със своите най-съвършени представители те намират стабилно място в полето на нашите развлечения. Тези игри се основават предимно на ума, на комбинационните способности и обективното точково класи­ране. Ето защо носят на играчите удовлетворение от самата игра, без да става въпрос за финансови облаги. Световната практика в тази област потвърждава това, поради което този вид забавление не бива нито да се подценява, нито да се пренебрегва. Естествено към този вид игри не се причисляват хазартните, тъй като те противоречат на морала на съвременния социалистически чо­век. Поради тази причина не са посочени в книгата. Националната и международната популярност, с която се ползват много от посочените игри, спомага за укрепване на връзките между представителите на отделни народи. Игрите с карти могат да преско­чат езиковите бариери, като използват своята голяма извее i мое i например бридж, канаста и др. С оглед на това книгата си поставя за цел по най-достъпен начин ла поднесе на читателите правилата на отделните игри. За улеснение към повечето игри са посочени начините на разиграване, поради което е необходимо да им се обърне нужното внимание. Засегнати са главно основните правила на игрите, а от разнообразните варианти — само най-разпространените. Избрани са предимно игри, за които на нашия пазар има необходимите карти, т. е. игри, при които се използват т. нар. „френски" карти. Много хора ми помагаха при написването на тази книга. Във всички тези случаи ставаше въпрос за доброволна и с готовност оказана по­мощ било чрез ценен съвет, било чрез преводи на текстове. Ето защо искам да изкажа своята благодарност преди всичко на проф. Мария Матенова, на Бланка и Петър Петров Герзилови, на Дико Иванов, на семейства Сеньови, Матеви, Хоракови, на Жозефина Тенева, на Шандор Таваз и др. Независимо от тяхното съдействие обаче тази книга не би могла да бъде написана без помощта на съпругата ми инж. Олга Ронова, която извърши основния превод.
От автора






НЯКОЛКО ДУМИ ЗА КАРТИТЕ

За това, как картите са се появили на бял свят, съществуват няколко легенди. Две от тях свидетелстват, че предшествениците на картите служели за изпълнение на важни процедури. Става въпрос за такива, които се основават на вярата за несъществуване на случай­ността, на надеждата, че тайнствени сили дават знамения на човека и определят неговата съдба. И така черната котка, пресичаща пътя, странният сън, по-особеното разположение на звездите били тълкува­ни като добър или като лош съдбовен знак. Твърденията на звездо­бройците и на другите предсказвачи на бъдещето, така характерни за средновековието, били приемани с безрезервно доверие. Първата от тези две легенди твърди, че картите са възникнали бла­годарение на т. нар. „дивинация" — вид гадаене с помощта на копия, практикувано в древна Корея. Оттам дивинацията се разпространява в Китай, където по време на господството на династията Сунг (някъде около 1120 г. от нашето летоброене) за пръв път този вид гадаене бива пренесен на хартия. Втората легенда се основава на факта, че в Индия първоначално шахматът се играел от четирима, а картите се явяват като негов лесно преносим вариант. Доказателство за това е фактът, че отделните цве­тове на индийските шахматни камъни — синьо-черният, зеленият, чер­веният и жълтият, отговарят на по-късната символика на цветовете в арабските карти — сини мечове, зелени тояги, червени чаши и жълти динари (арабски пари), които по-късно^били пренесени в Европа или от маврите, или от кръстоносците. Картите са достигнали до нас заедно със захарта, порцелана, кон­ските седла, памука, барута и хартията. С последната картите са полу­чили общото наименование „харта". Това става около средата на XIV век и оттогава датира тяхното успешно шествие из цяла Европа. По времето на Ренесанса старият континент възприема картите по своему, т. е. не само като източник за определяне на бъдещето, а и като средство за развлечение. Трябва да се отбележи, че освен тези „класически" карти по това време в Европа съществуват т. нар. „таро-ки" или „тароти". Става дума за карти, подредени на съвсем друга основа (тъй като в България те не се срещат, в книгата не са спомена­ти игри, при които се използва^). Техните 21 коза (включително и един безименен) включвали освен „папата" още и скандални за време­то си фигури, като например „папеса"( жена на папата!), „обесен", „луд" и дори самия дявол. За съжаление произходът им и досега не е изярнен дори от най-рономираните историци в областта на игрите с карти. Европейската почва се оказва благоприятна за развитието на игрите с карти, които първоначално се произвеждали ръчно. Но дори и това не е попречило на бързото им разпространяване. От XIV век между занаятчиите от европейските градове се появила нова професия - - ху­дожници на карти. Тези художници образували свои занаятчийски сдружения. Поради ръчната изработка на картите, водеща до по-висо­ката им цена, забавленията с тях били достъпни само за богатата част от населението. За пръв път на европейска територия картите се появяват в Италия. Френските художници проявяват по-голямо умение в областта на ху­дожествената абстракция, отколкото майсторите от другите страни, където проникват картите. Французите остават верни на равнинните графични изображения в два основни цвята: червен - - купи и кари, и черен — пики и трефи. Трябва да се признае, че това гениално схема-тизиране дава възможност за по-бързото производство и поевтинява­не на картите. Френските карти са известни в различни версии при означаване на фигурите: френска - V, D, R; английска — фигурите се отбелязват с J, Q, К (версия, използвана в книгата), немска — В, D, К, и др. В Германия играчите давали предимство на картите домашно про­изводство. Техните художници променили основните четири цвята на мавърските карти по своему: червените чаши (забранено е на мохаме­даните да пият от златни или сребърни чаши) се превръщат в купи, сините мечове (шпадили) — в жълтокафяви жълъди, зелените тояги — в пики (зелени листа), а жълтокафявите динари — в звънчета (топки или барабани). И други страни внасят някои свои корекции в символиката на кар­тите — Италия, Испания, Швейцария. Въпреки всички промени запазва се обаче връзката с арабския свят. В италианските карти например има изображение на ятаган. Освен разлика в символиката на картите има разлики и в техния брой. Френските карти, широко разпространени в България, са 52: А, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, J, Q, К. Италианските карти са 36 на брой, а техните стойности са: А, К („Ре"), кавал (cavalliere), момче (fante), 10, 9, 8, 7 и 2 („до"). Немската версия се състои от 32 броя. В посочените вече цветове картите имат следните стойности: А, К, „горен", „долен", 10, 9, 8, 7. В Южна Германия към този брой се прибавя и 6 (шестица). От посоченото става ясно, че в немските и италианските карти дами не се използват, което ни навежда на мисълта, че игрите с карти са били чисто мъжко развлечение. В зависимост от разполагането на фигурите в картите те се разде­лят на две основни групи. При групата на двуглавите карти изображе­нията са разположени така, че при обръщането на картата на 180° ви­наги едно от тях е в нормално положение спрямо играча (фиг. 1). Та­к и Mil са повечето от картите, но съществува група и на едноглавите карти, ориентирани само в една посока (фиг. 2). Най-широк принос за масовото разпространение на картите има изобретяването на печата. И тъй като неговият автор Ян Гутенберг С от немски произход, Германия бързо се ориентира към производст-

Фиг. I. Двуглава карта (шестица каро от френските карти) Фиг. 2. Едноглава карта („Горен" от цвета „жълъди" на немските карти)

вото на карти, евтини и достъпни за масовия потребител. Вероятно немските карти са били достъпни за обикновените хора, докато ита­лианските, и преди всичко френските карти, били привилегия на вис­шите кръгове. В днешно време картите се използват и като учебно помагало. Но нека не забравяме, че съвременните дидактични игри с карти — напри­мер пексесо, карета и др., не са само плод на просветения XX век. Кардинал Мазарин, възпитател на Луи XIV, наредил в средата на XVII век да изготвят карти с просветителна тематика в областта на географията, басните, историята и др. Много подобни серии карти са известни още от царска Русия и от други страни и са ценни находки за съвременните колекционери на карти. Картите са тържествували, изпадали са в забрава и отново са се появявали като средство за предсказване на бъдещето, за уплътняване на свободното време, за черпене на нови познания и др. Независимо от различията в символиката, броя или променливото наименование на картите, запазили са се някои формални черти на игрите. Така на­пример всяка карта има винаги две характерни черти - - цвят и I юй-ност. Всяка карта, участваща в играта, има двойна функция; ако едмл та не е подходяща, използва се алтернативната. Ако играем например някоя от игрите от типа рум, можем да сваляме карш. групирани според еднаква стойност и различен цвят или от едиакъа цвят» подре­дени според стойността. Докато не са свалени, те принадлежат потен­циално и към двете групи, но в момента, в който ги свалим, причисля­ваме ги само към едната от тях. При друг тип игри това правило е заместено от предимството на някой от цветовете, който се обявява за коз. При съвременните игри с карти още от момента на раздаването има стремеж да се запазят еднакви възможностите на съперниците. Някои от игрите дават и великодушната възможност за изравняване на неед­наквите шансове по време на разиграването, както е например при кднастата, където на играчите, които печелят, се усложнява условието за първото излагане на картите. Добре построената игра с карти учи участващите правилно да пре-дугаждат, да премислят и да преодоляват всички засади на противни­ка, да избират само този вариант, който в дадения случай е най-подхо­дящ. Редица от игрите са колективни и налагат много по-високи изис­квания към играчите, тъй като всеки от тях трябва да се подчинява на общовъзприетата тактика.







ДЕТСКИ ИГРИ

Поради скромния брой игри, предназначени за най-малките, може да се заключи, че възрастните са облагодетелствани. Не е така! Просто децата не са толкова изобретателни по отношение на игрите с кдрти. Може би някои от родителите ще се възмутят, когато четат тези редове. Деца и карти — две несъвместими понятия! Че не са прави, ще се убедят от описаните по-долу игри. Не гледайте скептично! Игри­те с карти ще научат децата да мислят поне с един ход напред, както и да посрещат пораженията и предварително да не се успокояват от постигнатия успех, т. е. ще придобият качества, необходими в живота. Не забравяйте, уважаеми родители, че тези игри не са предназначе­ни само за децата ви. На много неща ще можете да научите и вие вашите деца по време на игра. Ще бъдете изненадани колко радост ще доставите и на тях, и на вас самите.

ЧЕРЕН ПЕТЪР Тази игра е добре известна игра не са­мо в България, където за нея се произвеждат специални карти (фиг. 3), а и в цяла Европа. С нейна помощ малките играчи се запознават с основните принципи на игрите с карти. Брой на играчите -   трима и повече. Ако нямаме специалните за тази игра карти, приготвяме си ги от тестето с 52 карти, като избираме двойки карти с еднаква стойност — например две двойки, две тройки и т. н. Към получените дванадесет двойки прибавяме едно Асо, което ще изпълнява в случая ролята на Че- рен Петър. фи1 § Карта Щ типа Цел на играта. Всеки участник да се освободи     „Черен Петър" колкото може по-бързо от своите карти и при свършването на играта да не държи в ръка Черен Петър. Правила. Разбърканите и сечените карти един от играчите раздава на всички участници, като всеки получава еднакъв брой. Играчът под­режда ветрилообразно картите си с лицевата част към себе си и пред­лага на седящия му отляво да изтегли една от тях. Ако изтеглената карта допълва някоя от двойката карти, чиято втора част държи, така
образуваната двойка карти с еднакви стойности (например две трой­ки) поставя настрана, както и двойките карти, които е получил при раздаването. След това и този играч ветрилообразно подрежда карти­те си и ги поднася на своя съсед отляво за избор. По този начин играта продължава и преминава от играч на играч. С отстраняване на образуваните двойки карти броят на картите в играта постепенно намалява, докато някой от играчите се освободи от картите си. Той напуска играта. При последователното изтегляне на карти Черен Петър, който не можем да отстраним, непрекъснато променя притежателя си. Играчът, който последен задържи в ръка тази карта (а останалите са се освободили от своите), губи играта и раздава картите за следващия кръг.

ПЕКСЕСО    ^
Тази игра тренира паметта. Ако я играете със своите деца, ще се уверите, че ще ви бъдат повече от равностойни противници, но по-скоро се пригответе за поражение. А ако се играе само между възрастни? Да докажете на другите, че сте по-умни от тях, е проблем стар като самото човечество и вдъхновени от тази психоза, неминуемо ще се отдадете изцяло на играта.

Фиг. 4. Оригинална двойка карти от типа „Псксесо** на тема хералдика — герб на i рад Зволен (чехословашки карти)
Брой на играчите — двама и повече. Вид карти. За тази игра се произвеждат специални карти (фиг. 4). Ние ще си помогнем обаче да се снабдим с тях, като използваме едно тесте с два джокера, т. е. 54 .карти. За начало или за разгряване е достатъчна и само част от тях. Картите избираме по двойки винаги две еднакви от един вид - - например две двойки, две тройки и т. н. до два джокера. По този начин получаваме 14 двойки, т. е. 28 карти. При използването на всичките 54 карти двойките карти трябва да бъ­дат образувани от един цвяг: например червена — тройка купа и трой­ка каро, и черна — тройка пика и тройка трефа. Целта на играта е да се открият и съберат колкото е възможно повече еднакви двойки карти. Правила на играта. Всеки играе индивидуално. Раздаващият раз­бърква добре картите, подава ги да ги „секат" и ги подрежда най-добре в правоъгълник, обърнати с лицевата част надолу. При раздава­нето е важно картите да се поставят така, че никой, дори раздаващият да не вижда тяхната стойност. Тъй като картите по време на игра са с лицевата част надолу и се обръщат на всеки ход само по две, играчите използват своята памет и съсредоточеност. Ето защо е необходимо да се запомни не само стойността на обърнатите карти, но и мястото, където се намират. Онзи, който започва играта, има право да обърне две карти така, че всички участващи да ги разгледат и да запомнят мястото, където лежат. Малка е вероятността още от първия път да се обърнат две карти с еднаква стойност, т. е. една двойка карти. Ако все пак това се случи, двете карти се вземат и играчът има право да продължи в обръщането, докато не изтегли две различни карти. Тези карти, обър­нати отново с лицето надолу, връща на първоначалното им място и играта преминава в ръцете на следващия участник. Той действа по същия начин, като се стреми да събере колкото може повече двойки карти, а с това и повече точки. Играта става по-динамична към края, когато всеки от играчите вече знае стойността и мястото на повечето карти. Тя свършва с изчерпва­нето на всички карти. Победител е онзи, който е събрал повече точки за отделните д^йки карти.


ВОЙНА
Тя не изисква особено майсторство. Основана е предимно на късмета ни, но е подходяща като средство, което ще запознае децата с картите, с техните цветове и стойности. Играе се от двама души с 32 карти. Последователността на картите (от най-ниската към най-високата) е следната: 7, 8, 9, 10, J, Q, К, А. Правила. Всеки от играчите получава по 16 карти, които се подреж­дат в куп с лицевата част надолу, така че стойността на картите да не се вижда. И двамата участващи едновременно обръщат горната карта от своя куп с лицевата част нагоре. Този от играчите, който обърне по-висока карта (без оглед на цвета), може да вземе картата и на противника. Например единият играч обръща 9, а другият - - К. Тъй като К е по-високо от 9, вторият участник взема и двете карти. Така събрани.| карти се поставят под останалите карти в ръка и играта продължава по същия начин. Може да се случи и двамата противници да обърнат еднакви по стойност карти, например и двамата едновременно обръщат седмици. В този случай всеки от тях поставя своята карта настрана и върху нея обръща три последователни карти от купа. Стойността на последната обърната карта е решаваща за това, кой от играчите ще вземе картите и на противника си. Ако и последните обърнати карти са еднакви по стойност, свалят се нови три и т. н., докато спорът не се разреши от по-висока карта. Победител е онзи, който успее да вземе всичките карти на своя про­тивник.

ЧЕРНА ДОНКА   lj Играта е популярна не само сред младежта, а и сред по-въз­растните. На пръв поглед е елементарна, но това е само повърхностно впечатление. Играе се от четирима души с 52 карти. Последователност на картите (от най-ниската към най-високата): 2, I 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, J, Q, К, А. Цел на играта. Да се съберат колкото може по-малко карти от купи и да се избегне Дама пика (т. нар. „Черна Донка")- Правила. Всеки от играчите получава след раздаването по 13 карти. В първия кръг е забранено на играча, който играе пръв, да открива с купа или пика. Взятка печели онзи от играчите, изиграл най-висока­та карта от искания цвят. Задължително е отговарянето на цвета. Ако играчът няма карта от искания цвят, длъжен е да изиграе Дама пика или някоя купа. Ако има и двата вида карти, длъжен е най-напред да изиграе Дама пика, а едва след това останалите карти. Качването не е задължително. Играчът, спечелил взятката, открива следващия кръг. За Дама пика от спечелените карти играчът получава 13 наказател­ни точки, а за всяка купа — по една наказателна точка. Играта има вариант, наречен „инжекция", при който един от играчите печели всички купи заедно с Дама пика. В този случай неговите противници получават по 26 наказателни точки. Играта свършва в момента, когато някой от играчите премине гра­ницата от 101 наказателни точки. Който има най-малко точки, той е победител. Правила. Раздаващият разбърква картите и всеки от участващите получава еднакъв брой — ако в играта участват нечетен брой играчи, някой от тях ще получи една карта по-малко. Раздаващите се редуват периодично. STftEDOVfKE IODE DRAKKAR KOGA KARAK Играта се започва от седящия отляво на раздаващия, който се обръ­ща към определен участник и иска от него строго определена карта както по стойност, така и по цвят. Например: „Татко, искам да ми дадеш седмица купа!" Иг­рачът, към който е отправено искането, е длъ­жен да му я даде, разбира се, ако я има. Иска­щият, ако е познал притежателя на желаната карта, има право да продължи играта, като из­исква от съперниците си карти дотогава, докато някой от тях не му отговори отрицателно, т. е. че няма желаната карта. Същият играч (който е отговорил отрицателно) продължава по-ната­тък играта, повтаряйки действията на пре­дишния. Играчът, който иска някоя от картите, трябва да има поне една със същата стойност. Фиг. Ь. Оригинална карта от типа „Карета" на тема плавателни съ­дове — кораб на кръсто­носците Ако някой успее по този начин да събере всички четири карти от една стойност — напри­мер всички Валета, поставя настрана така об­разуваното каре, което му носи една точка. В играта има общо осем карета. Този, който съ­бере най-голям брой от тях, побеждава. Играта приключва, когато всички карти са събрани в карета. Може да се направи цяла се­рия раздавания за достигането на предварително определената точко­ва граница. В играта е забранено да се лъже! Тактически съвети. Добре да се следят отговорите на отделните играчи и от тях да се направи извод, кой какви карти държи. Напри­мер играят ли мама, татко и синчето, което иска от татко осмица трефа и отговорът е отрицателен, става ясно, че исканата карта е при мама. Естествено, ако участват повече от трима души, играта се ус­ложнява и става по-интересна.
КАРЕТА    *5 Тази игра е също много известна. Както за пексесо, така и 11 нея се произвеждат специални карти, служещи и като учебно помага­ло. Било със специални, било с класически карти играта развива логи­ческото мислене в забавна форма. Броят на играчите е от 3 до 5. Картите са 32 (7, 8, 9, 10, J, Q, К, А от четирите цвята). Целта на играта е да се съберат колкото може повече карета. ЗЕЛЕНА ПОЛЯНА
Тази игра е позната и под други имена. Тя не е много сложна, но независимо от това без поглед и тактика в играта трудно може да се постигне победа в нея. Броят на играчите е от 2 до 5. Играе се с 32 карти. (7, 8, 9, 10, J, Q, К, А от четирите цвята). Цел на играта. Да се изчистят всички карти върху купа с изчистени карти преди останалите играчи. Правила. Всеки играе сам за себе си. Картите не се раздават; разда­ващият само ги разбърква и ги разполага на масата в полукръг с лицевата част надолу. Това е талонът. Всеки играч може да изтегли която и да е карта от него. Раздаващият играч обръща една карта от талона с лицето нагоре и я поставя в центъра на полукръга. Тази карта образува основата на купа от изчистени карти. Задължение на играча, седящ вляво, е да постави върху нея карта от същата боя. Той я търси измежду картите в талона, като тегли карти една по една дотогава, докато не изтегли карта от същия цвят. Тази карта той поставя върху купа с изчистените карти и трябва да положи още една от същия или от друг цвят (по негова преценка). Другите карти му остават в ръка. По този начин идва ред на следващия играч, който продължава по-нататък играта на същия принцип. Ако някой от играчите веднага изтегли необходимата карта от та­лона, за него играта не приключва. Той я полага върху купа с изчисте­ни карти и трябва да изтегли нова карта, която поставя върху пре­дишната. Играта приключва след изчерпване на талона и печели този играч, който успее да изчисти пръв картите си, които държи в ръка. След изчерпването на талона играчът, който няма в ръка карта от искания цвят, е длъжен да взима от купа с изиграни карти дотогава, докато не изтегли карта, която отговаря по цвета на някоя от картите, които държи в ръка. Двойната карта в ръката си той поставя върху купа с изиграни карти и върху нея слага произволна друга карта. Играта продължава, докато остане само един участник - - победе­ният. Пример на разиграване. Раздаващият играч след разполагането на талона като основа на купа с изиграни карти е обърнал Дама купа. Следващият последователно изтегля от талона следните карти: 9 Q ♦, 8 10 4», 7 V. Седмицата купа чисти върху Дама купа и върху нея поставя например осмица каро. Останалите карти държи в ръка. С това играта преминава към следващия играч, който в талона трябва да търси каро, и т. н.


ДОМИНО С КАРТИ

Класическото домита, което се играе с плочки с различни точкови стойности, е играно за пръв път от монасите в манастира „М онте Касино" в Италия през средновековието. Едноименната игра с карти е безспорно много по-млада, но също буди интерес. Децата сигурно ще я харесат и оценят. Играе се най-малко от трима с 52 карти. Целта на играта е всеки да се освободи колкото може по-бързо от своите карти. Правила. Всеки от играчите получава по седем карти, а останалите се оставят като талон. Играта започва раздаващият, който обръща горната карта от талона и я поставя до него (до талона). Тя е основа­та на бъдещия куп с изиграни карти. Седящият отляво трябва да по­стави върху тази карта друга — с една степен по-висока или с една степен по-ниска, без оглед на цвета. Ако играчът реши да постави по-ниска карта, с това определя, че всички след него ще слагат върху купа с една степен по-ниска карта от изиграната. Ако картата е по-висока, всички следващи изиграни карти трябва да са последователно с една степен по-високи, т. е. образуват се низходящи или възходящи стойностни секвенции. Върху Асото може да се постави Рига1 или двойка. Всеки може да изчисти и повече карти наведнъж при спазване на горепосочените правила. След изчерпването на всички възможности играчът е длъжен да си вземе една (горната) карта от талона. Ако може да я изиграе, поставя я върху купа с изиграни карти, а след нея и останалите карти, от които може да се освободи. Ако взетата карта от талона не е подходяща, трябва да си я подреди сред картите, които държи в ръка. С това играта преминава към следващия участник. Правилата позволяват да се прилагат тактически ходове в играта. Например разрешено е да се събере на ръка цяла поредица от карти, която в подходящ момент играчът може да свали върху купа с изигра­ни карти, но не е позволено да се държат карти, които биха могли да се включат в играта. Който пръв се освободи от картите си (след изчерпване на талона), е победител. Играчът, който след изчерпването на талона не може да изчисти карта, обявява „пас". В такъв случай на ход е следващият.


СТО
Играта тренира познанията в областта на основни математи­чески действия. Подходяща е за деца от I — II клас, но понякога и възрастните могат да преминат през този опреснителен курс. Броят на участниците е трима и повече. Играе се с 32 карти. Стой­ността им" е следната: 7 = 7, 8 = 8, 9 = 9, 10=10, J = 2, Q = 3, К = 4, А=П. Целта е картите да се изиграят така, че в критичния момент да не се надмине границата от 100 т. Правила. Раздаващият разбърква картите, подава ги за сечене и ги разпределя равномерно между всички играчи. Седящият отляво на раздаващия започва играта с произволна карта.

Рига — на бълг. Поп. На места в текста е използвано съкращението К - king (.пи л.). Фиг. 6. Карта като учебно помагало за изу­чаване на буквите Към стойността на изиграната карта следни щият прибавя стойността на своята карта, коя­то поставя върху нея, и на всички учШтващи съобщава стойностния сбор. Например първият изиграва Рига и следващият играч поставя вър­ху нея някое Асо, като обявява: „Петнадесет!" (4 + 11| Всеки следващ играч постъпва по съ­щия начин, т. е. поргавя прШзволйна карта вър­ху така възникналия куп с изиграни карти и съ­общава общия сбор. Онзи от играчите, който надвиши лимита от 100 т., е победен и jfe наказва с толкова отрица­телни точки, с колкото е превишил границата. Ако някой успее да дост#не точно 100 т., може щ намали наказателните си точки с пет и съ­щевременно става победител в играта. Прорркда се цяла поредица от игри, обикно­вено до предварително уточнена точкова грани­ца. Тактически съвети. По-разумно е в началото да се изиграват карти с по-висока стойност, а за приключването да се запазят такива, които с по-ниската точкова стойност дават възможност за по-добро комбиниране и маневриране в играта.





 

mnogo e krasiva